Част първа – история, принципи, ползи за здравето
Исторически разделното хранене датира от 1822 година. Д-р Айзък Дженингс, разочарован от използваните в медицината „хапчета, прахчета, отвари”, създава теория за нов начин на хранене и позовавайки се на нея прилага свои методи при лечението на пациентите си.
През 1830 г. преподобният Силвестър Греъм с цел изкореняване на грехове като лакомия, сексуални желания и други неморални наклонности предлага ограничителна диета.
Д-р Ръсел Такър Трол в периода 1830-1850 година стига до извода, че лечението с медикаменти по-скоро възпрепятства, отколкото да подпомага възстановяването на организма. Започва да изследва и преподава естествените принципи за прием на храна.
През 1872 г. д-р Джон Хенри Тилдън също поставя под въпрос използването на лекарства. Широките му познания в областта на медицината го навеждат на мисълта, че има начин да се живее така, че да не се развиват болести и така развива своя теория за лечение чрез изчистване на организма от токсични отрови
Но най-известни са имената на д-р Уилям Хей и д-р Хърбът Шелтън.
Първият – Уилям Хей, през двадесетте години на миналия век след разболяването си от тежко бъбречно заболяване, търсейки начин да се излекува, започва хранителна терапия с естествени храни в малки количества, благодарение на която преодолява болестта. По-късно доразвива и прилага успешно методиката си върху болни с различни заболявания. Пише множество статии, през 1934 година издава книгата си „Здраве чрез храна”, а в последствие книгата „Ера на новото здраве”Основният постулат на д-р Хей е, че основна причина за поява на болестите е лошият химически баланс в организма. Или по-точно казано, различните болестни симптоми се появяват с натрупването на кисели отпадъчни продукти от храносмилането и обмяната на веществата и същевременното понижаване на алкалния резерв.
Според системата на д-р Хей храните се класифицират в 3 основни групи: алкалообразуващи, киселинообразуващи белтъчни и киселинообразуващи въглехидратни храни, които трябва да се комбинират здравословно и балансирано, в съотношение между алкалообразуващите и киселинообразуващите
Алкалообразуващи храни
Зеленчуци, с изключение на съдържащите скорбяла;
Пресни плодове,
без сини сливи и боровинки
Киселиннообразуващи белтъчни храни
Месо, птици, дивеч, риба и морски дарове;
цели яйца, сирене, прясно и кисело мляко;
соя и соеви продукти;
домати, преминали през топлинна обработка,
консервиран доматен сок; сухи вина
Киселиннообразуващи въглехидратни храни
Всички зърнени храни (пшеница, ечемик, ориз и др.); хляб, брашно, овесени ядки; много сладки плодове (банани, зрели круши, сладко грозде, смокини, фурми, сушени плодове); бобови растения без соя, фъстъци, фъстъчено масло; въглехидратни зеленчуци (картофи, царевица, артишок); бира, сладки вина и ликьори.
Неутрални храни
Краве масло, сметана, крема сирене, жълтъци, зехтин, растителни масла; всички ядки без фъстъци;
зелени и кореноплодни зеленчуци без картофи и царевица;
кълнове, подправки, мед, вода, билков чай, прясно изцеден доматен сок, слабо кафе или чай в умерени количества.
Основните принципи на разделното хранене на д-р Хей са:
1. Да не се смесват белтъчни и въглехидратни храни на едно хранене. Независимо, че и двата вида храни са киселинообразуващи, те не са съвместими. Белтъчините изискват кисела среда за разграждането си в храносмилателната система, докато за успешното смилане на скорбялата (въглехидратите) е необходима алкална среда.
2. Дневното меню да се балансира така, че всеки ден да се осъществява по едно въглехидратно, едно белтъчно и едно неутрално хранене
3. Между белтъчното и въглехидратното хранене трябва да минат 4 -5 часа.
4. Да се избягват преработените и рафинираните храни.
5. В дневното меню да преобладават пресни плодове и зеленчуци. Плодовете да се ядат самостоятелно или да се приемат 15-20 минути преди консумирането на другите ястия. Повечето плодове може да предшестват белтъчното хранене.[/vc_column_text][vc_column_text]Вторият – Хърбърт Шелтън, през 1927 г. разработва и доразвива теорията на д-р Хей и може да бъде определен, като изследовател на съвременното разделно хранене. Прави детайлни проучвания в областта на храносмилателната система и влиянието на различните хранителни комбинации върху здравето. Автор е на много статии и над 40 книги, свързани с храненето изобщо, с разделното хранене, природосъобразната хигиена и свързаните с нея теми. Подходът на д-р Шелтън се различава от този на д-р Хей по това, че се придържа към по-опростен начин на разделното хранене, без да се усложнява със строги правила и ограничения.
Независимо от резултатите при лечението на различни заболявания теорията на Хей и Шелтън и до днес не се приема еднозначно от конвенционалната медицина, поради недостатъчните изследвания в областта на физиологията и биохимията на храносмилането. Но основната идея, че правилното балансирано хранене оказва положително въздействие върху лечебния процес и здравословното състояние остава валидна, и търпи непрекъснато усъвършенстване. Много специалисти по диетология и хигиена на храненето добавят свои идеи и опит към оригиналната философия на разделното хранене (Харви Даймънд, Ян Драйз, Катрин Марсдън, Владислав Леви, Димитър Пашкулев, Радослав Радев, Румяна Цанкова и др.).
Многообразната информация създава в известен смисъл и объркване у читателите. Катрин Марсдън, признат авторитет в областта на разделното хранене, въз основа на своите изследвания, обучение и дълъг практичен опит прави лесно и изпълнимо (при съвременния начин на живот) комбинирането на храните. В книгата си „Разделно хранене: Пълна енциклопедия” препоръчва да се спазват две основни правила: Плодовете да се ядат на гладно, преди или между храненията; На едно хранене да не се комбинират концентрирани протеини (месо, пилешко, риба, яйца, соя) с нишестени храни/всякакъв тип въглехидрати (ориз, пшеница, ръж, овес, макаронени изделия, торти, бисквити, тестени изделия, картофи, царевица). В предвид на това, че почти всички храни съдържат протеини и нишесте, дадена храна се отнася към съответната хранителна категория в зависимост от количеството им. Марсдън отнася към протеиновите храни – тези с 10 и повече процента съдържание на протеини, а към нишестените храни – тези с 10 и повече процента съдържание на въглехидрати.
В резултат на всички изследвания и проучвания се стига до:
• определяне на разделното хранене като система за хранене, която дефинира методика за ефективното съчетаване на хранителните вещества с цел подобряване на храносмилането, скъсяване времето за смилане и усвояване на храната, намаляване на отпадните храносмилателни продукти.
• обосноваването на основния принцип на разделното хранене, че неутралните храни могат да се комбинират както с групата на протеините (белтъчените), така и с групата на въглехидратите (нишестените храни), но не се комбинират по време на едно хранене белтъчини и въглехидрати.
Без да се обявява разделното хранене за панацея, може да се каже, че редица групи заболявания могат да бъдат повлияни положително от този метод в рамките на едно комплексно лечение: стомашно-чревни заболявания, обмяна на веществата, костно-ставни и сърдечно-съдови заболявания, кожни болести и хранителни алергии, възпалителни заболявания на дихателната и пикочо-полова система, психосоматични заболявания, здравословно намаляване на теглото.
Очаквайте нашите следващи статии с препоръки и рецепти за прилагане на разделното хранене при различни заболявания.
В Център по интегративна медицина и в частност в Боуен Център Сливен, се стремим да открием и отстраним причината за възникване на заболяването и да подпомогнем тялото в неговата работа по сомооздравяване и самовъзстановяване.
Техниката Боуен е едно мощно средство, което всеки би могъл да използва в процесът на своето оздравяване, ако се свърже с нас чрез контактната форма или на мобилните номера посочени в началната страница на сайта.
С много любов и грижа за вас в Боуен Център Сливен ще се погрижат дипломирани Боуен терапевти Поли и Захари
